Pejo Javorov

Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; — музика — лъчи Не искат и не обещават те… Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях — не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли… Не искат и не обещават те! — Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете… Авторски коментар Представи си, че в книжарница в София двама души четат това стихотворение един след друг. Първият запазва еднаква малка пауза след всеки ред. Втората читателка следва изречението и оставя повторението да промени тона. Текстът е същият, но връзките между частите му се чуват различно. Точно тази разлика ще изследваме. Не търсим тайно послание, което някой трябва да ни съобщи. Търсим как думите правят възможни няколко обосновани прочита. Началото съпоставя очи, душа и дете. Не получаваме външен портрет с цвят, форма и възраст. Вниманието се премества от видимото към представа за чистота. Музиката и лъчите също не са части на лицето. Те свързват различни усещания и така разширяват образа. Ако преведем всичко в сухо твърдение, ще загубим важна част от внушението: възможността да усетим връзката, преди да я назовем. Местоимението в края на третия ред отлага назоваването на вършителя. Това е обратен словоред, но не и случайна украса. Първо чуваме отказа от искане и обещание; едва след това изказването се затваря. При четене на глас не е нужно да подчертаваш всяка дума. Избери кое е важно за твоя прочит: липсата на настояване, липсата на обещание или самото присъствие на очите. После провери дали следващите редове подкрепят избора ти. Средата на стихотворението съдържа твърдение и неговото отрицание. Бъдещето първо е представено като заплаха, а после заплахата е отхвърлена. Обратният ред на думите прави връзката видима: едни и същи части се връщат с променена посока. Нека не свеждаме това до отговора, че говорителят просто е сменил мнението си. Повторението може да се чуе и като опит да удържи желаната чистота въпреки страха. Това е хипотеза, а не документ за душевното състояние на автора. Повтарящата се молба също не стои неподвижно. Първият път тя звучи преди заплахата, а втория път — след нейното отхвърляне. Същите думи вече носят памет за прочетеното. Ето защо механичното повторение на една и съща мелодия може да заличи развитието. Опитай втория път да запазиш повече колебание или повече решимост. И в двата случая обясни коя връзка в текста те е насочила. Не е достатъчно само да кажеш, че така ти харесва. В края се връщат очите, музиката, лъчите и душата. Затварянето напомня началото, без да изтрива напрежението в средата. Затова огледалната композиция не означава непременно спокоен кръг. Можем да чуем постигната увереност, но можем да чуем и настойчив опит да убеди себе си. Добрият коментар разграничава тези възможности и посочва на какво се опира. На финала прочети началото още веднъж. Отбележи една промяна в своя глас и я обвържи с точен детайл, а не с обща дума като красиво. Последната дума на този разговор не е присъда. Попитай събеседника си каква промяна е чул и сравни неговото усещане със своето намерение.

Due occhi bellissimi. L'anima di un bambino in due occhi bellissimi; – musica – raggi Non chiedono né promettono... L'anima mia prega, bambino, L'anima mia prega! Passioni e fatiche getteranno su di loro domani il velo della vergogna e peccato. Il velo della vergogna e del peccato – non sarà gettato su di loro dalle passioni e dalle difficoltà. L'anima mia prega, bambino, La mia anima prega... Non chiedono né promesso! - Due bellissimi occhi. Musica, raggi in due bellissimi occhi. L'anima di un bambino... Commento dell'autore immagina che in una libreria di Sofia due persone leggano questa poesia una dopo l'altra. Il primo mantiene la stessa piccola pausa dopo ogni riga. La seconda lettrice, una donna, segue la frase e lascia che la ripetizione cambi il tono. Il testo è lo stesso, ma le connessioni tra le sue parti si sentono diversamente. È proprio questa differenza che esploreremo. Non cerchiamo un messaggio segreto che qualcuno debba comunicarci. Cerchiamo come le parole rendano possibili diverse letture fondate. L'inizio giustappone occhi, anima e bambino. Non otteniamo un ritratto esterno di colore, forma ed età. L'attenzione si sposta dal visibile alla nozione di purezza. Anche la musica e i raggi non fanno parte del viso. Collegano sensazioni diverse e quindi espandono l'immagine. Se traduciamo tutto in un'affermazione secca, perdiamo una parte importante del suggerimento: la capacità di sentire la connessione prima di nominarla. Il pronome alla fine della terza riga rinvia la denominazione di chi fa. Questo è un ordine delle parole invertito, ma non un abbellimento accidentale. Innanzitutto sentiamo che gli occhi non chiedono né promettono; solo allora l'enunciato si chiude. Quando leggi ad alta voce, non è necessario sottolineare ogni parola. Scegli cosa è importante per la tua lettura: la non invadenza, la mancanza di promesse o la semplice presenza degli occhi. Quindi controlla se le seguenti righe supportano la tua scelta. La parte centrale della poesia contiene un'affermazione e la sua negazione. Il futuro viene prima presentato come una minaccia, poi la minaccia viene respinta. L'ordine invertito delle parole rende visibile il collegamento: le stesse parti ritornano con senso invertito. Non riduciamolo alla risposta che l'oratore ha semplicemente cambiato idea. La ripetizione può anche essere intesa come un tentativo di mantenere la purezza desiderata nonostante la paura. Questa è un'ipotesi, non un documento dello stato d'animo dell'autore. Anche la preghiera ripetuta non sta ferma. La prima volta suona prima della minaccia e la seconda volta dopo il suo rifiuto. Le stesse parole portano già con sé la memoria di quanto letto. Ecco perché la ripetizione meccanica della stessa melodia può obliterare lo sviluppo. Prova la seconda volta a mantenere più esitazione o più determinazione. In entrambi i casi, spiega quale collegamento nel testo ti ha indirizzato. Non basta dire che ti piace così. Alla fine ritornano gli occhi, la musica, i raggi e l'anima. La chiusura ricorda l'inizio senza cancellare la tensione centrale. Pertanto, la composizione speculare non significa necessariamente un circolo calmo. Possiamo sentire la fiducia raggiunta, ma possiamo anche sentire un'insistente auto-rassicurazione. Un buon commento distingue tra queste possibilità e indica su cosa si basa. Alla fine rileggi l'inizio ancora una volta. Nota un cambiamento nella tua voce e collegalo a un dettaglio specifico, non a una parola generica come bello. L’ultima parola in questa conversazione non è un verdetto. Chiedi al tuo partner quale cambiamento ha sentito e confronta la sua impressione con la tua intenzione.