Horo, bagpipe and uneven rhythms

Ако чуете българска народна музика за първи път, може да ви се стори странна. Ритъмът често не е „едно-две“ или „едно-две-три“, а неравен: някои удари са по-къси, други — по-дълги. Ръченицата е в 7/8, пайдушкото хоро — в 5/8, а копаницата — дори в 11/16. Много българи играят тези хора от малки. Важни инструменти са гайдата, кавалът, гъдулката и тъпанът. Кавалът е дълга дървена флейта, на която от векове свирят овчарите. Гайдата има мех от кожа и свири без пауза. Родопската „каба гайда“ е по-голяма и звучи по-ниско. Българските гласове също са известни по света. През 1977 година песента „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска беше изпратена в космоса с американска космическа сонда. По-късно много хора откриха и българските женски хорове — преди това малцина бяха чували за тях. Обикновено на всеки пет години в Копривщица се провежда голям народен събор. Хиляди певци и музиканти от цялата страна пеят, свирят и играят там в народни носии.

If you hear Bulgarian folk music for the first time, it may seem strange. The rhythm is often not 'one-two' or 'one-two-three' but uneven: some beats are shorter, others longer. The rachenitsa is in 7/8, the paydushko horo in 5/8, and the kopanitsa even in 11/16. Many Bulgarians have danced these horos since childhood. Important instruments are the gaida (bagpipe), the kaval, the gadulka and the tapan (drum). The kaval is a long wooden flute that shepherds have played for centuries. The gaida has a leather bag and plays without a pause. The Rhodope 'kaba gaida' is bigger and sounds lower. Bulgarian voices are famous around the world too. In 1977 the song 'Izlel e Delyo haydutin', performed by Valya Balkanska, was sent into space on an American space probe. Later many people also discovered Bulgarian women's choirs — before that, few had heard of them. Usually every five years a big folk festival is held in Koprivshtitsa. Thousands of singers and musicians from all over the country sing, play and dance there in folk costumes.