What happened to me

Миналия понеделник ми се случи нещо много странно. Отначало всичко вървеше нормално: станах в седем, пих кафе и излязох за работа. Тъкмо стигнах до спирката, и автобусът тръгна пред очите ми. Докато чаках следващия, започна да вали, а аз, разбира се, бях забравил чадъра си вкъщи. По едно време до мен спря една кола. Шофьорът отвори прозореца и ме попита: „Георги, ти ли си?“ Оказа се, че това е Даниел, мой съученик от гимназията. Не се бяхме виждали от двайсет години! Даниел ме закара до офиса и по пътя си разказахме всичко за живота си. Междувременно шефът ми звъня три пъти, но аз не чух телефона. Когато най-сетне влязох в офиса, всички ме гледаха странно. Оказа се, че важната среща вече е свършила. За щастие, шефът не се ядоса. В крайна сметка този ден не беше чак толкова лош: изпуснах един автобус и една среща, но намерих стар приятел. Вечерта разказах всичко на жена си и двамата се смеехме дълго.

Last Monday something very strange happened to me. At first everything was going normally: I got up at seven, had a coffee and left for work. Just as I reached the stop, the bus pulled away right in front of me. While I was waiting for the next one, it started to rain, and of course I had left my umbrella at home. At some point a car stopped next to me. The driver opened the window and asked me: "⁠Georgi, is that you?⁠" It turned out it was Daniel, my classmate from secondary school. We hadn't seen each other for twenty years! Daniel drove me to the office, and on the way we told each other everything about our lives. Meanwhile my boss called me three times, but I didn't hear the phone. When I finally walked into the office, everyone looked at me strangely. It turned out the important meeting was already over. Luckily, the boss didn't get angry. In the end, that day wasn't so bad after all: I missed a bus and a meeting, but I found an old friend. In the evening I told my wife everything, and we laughed for a long time.