Gossip and rumours

В нашия блок живее баба Мина. Тя е на осемдесет години, но знае всичко за всички. Всеки ден седи на пейката пред входа и разказва на съседите най-новите клюки. Миналата седмица ме спря и ми каза: „Чу ли? Студентите от третия етаж се скарали с хазяина, защото всеки ден правели купони до сутринта. А съседката от петия етаж се сгодила за един италианец и щяла да се мести в Рим!“ Отначало вярвах на всяка дума. После видях, че студентите и хазяинът пият кафе заедно на балкона, а съседката от петия етаж си купи нов диван. Няма никакъв италианец — измислица! Вече зная, че половината от клюките на баба Мина не са верни. Но все пак винаги спирам да я слушам. Защо? Защото, между нас казано, никой не разказва по-интересно от нея. А вчера чух, че и за мен вече имало клюка: уж съм щял да ставам оперен певец. Е, как ми се иска да е вярно…

Granny Mina lives in our block of flats. She's eighty, but she knows everything about everyone. Every day she sits on the bench in front of the entrance and tells the neighbours the latest gossip. Last week she stopped me and said: "⁠Did you hear? The students on the third floor have fallen out with the landlord because they throw parties till morning every day. And the woman on the fifth floor has got engaged to an Italian and is moving to Rome!⁠" At first I believed every word. Then I saw the students and the landlord drinking coffee together on the balcony, and the woman from the fifth floor bought a new sofa. There's no Italian at all — it's made up! Now I know that half of Granny Mina's gossip isn't true. But I still always stop to listen to her. Why? Because, between you and me, nobody tells a story more interestingly than she does. And yesterday I heard there's already gossip about me too: supposedly I'm going to become an opera singer. Well, I wish it were true…