Emotions & feelings

Понеделникът започна зле. Будилникът не звънна и се събудих в осем и половина. Ядосах се на себе си, облякох се за пет минути и хукнах към метрото. Разбира се, изпуснах го. В офиса шефът ме посрещна с думите: „Леле, колко рано си днес!“ Бях много изнервена. Цяла сутрин нищо не вървеше добре и вече ми беше писнало. На обяд колежката ми Мила ми разказа, че и тя е закъсняла. Тичала за автобуса с кафе в ръка и си изцапала новата риза. Умряхме от смях и вече не бях ядосана. Следобед дойде добрата новина: проектът ни е одобрен! Шефът беше изненадан, че сме свършили толкова бързо. Вечерта се обадих на мама. Мъчно ми е за нея, защото тя живее в Киев, а аз съм в София. Радвам се, че можем да говорим по телефона всеки ден. Разказах ѝ всичко и тя се смя с мен. Накрая каза: „Виждаш ли? Ден, който започва зле, може да свърши много добре.“ Легнах си щастлива. Кеф ми е, когато мама е права.

Monday started badly. My alarm didn't go off and I woke up at half past eight. I got angry with myself, got dressed in five minutes and dashed to the metro. Of course, I missed it. At the office the boss greeted me with the words: "⁠Wow, you're early today!⁠" I was really on edge. All morning nothing went right, and I'd had enough. At lunch my colleague Mila told me that she had been late too. Apparently she ran for the bus with a coffee in her hand and stained her new shirt. We nearly died laughing and I wasn't angry any more. In the afternoon the good news came: our project has been approved! The boss was surprised that we had finished so quickly. In the evening I called Mum. I miss her, because she lives in Kyiv and I'm in Sofia. I'm glad we can talk on the phone every day. I told her everything and she laughed with me. In the end she said: "⁠You see? A day that starts badly can end very well.⁠" I went to bed happy. I love it when Mum is right.