Proverbs

Българите обичат поговорките. Чуваш ги в семейството, на работа, дори в рекламите. Някои са стари стотици години и разказват за живота на село: за мечки, агнета и работа на полето. Други звучат съвсем модерно. Моята баба има поговорка за всяка ситуация. Когато като дете не исках да ям, тя казваше: „Гладна мечка хоро не играе!“ Когато пишех домашните си на бърза ръка и правех грешки, чувах: „Бърза работа — срамна работа.“ А когато мама и леля ми спореха как да ме възпитават, баба се смееше: „Две баби — хилаво дете!“ Поговорките не са само смешни. В тях има опит на много поколения. „Без мъка няма наука“ ми помогна да завърша университета. „Капка по капка — вир става“ ме научи да спестявам. Внимавайте обаче: поговорката трябва да пасне на ситуацията. Ако кажете „Сит на гладен не вярва“ на приятел, който ви черпи, ще звучи странно. Най-добрият начин да ги научите е да слушате българите — и да ги питате какво значат.

Bulgarians love proverbs. You hear them in the family, at work, even in adverts. Some are hundreds of years old and tell of village life: of bears, lambs and work in the fields. Others sound quite modern. My grandma has a proverb for every situation. When I didn't want to eat as a child, she would say: "⁠A hungry bear won't dance!⁠" When I rushed my homework and made mistakes, I'd hear: "⁠Haste makes waste.⁠" And when my mum and my aunt argued about how to bring me up, Grandma would laugh: "⁠Too many cooks spoil the broth!⁠" Proverbs aren't just funny. They hold the experience of many generations. "⁠No pain, no gain⁠" helped me finish university. "⁠Every little helps⁠" taught me to save. But be careful: the proverb has to fit the situation. If you say "⁠The well-fed don't understand the hungry⁠" to a friend who is treating you, it will sound strange. The best way to learn them is to listen to Bulgarians — and ask them what they mean.