Theatre & concerts

Миналия петък за първи път бях на симфоничен концерт. Колежка ми подари билет за зала „България“, защото тя не можеше да отиде. Билетите бяха разпродадени от седмици, така че не можех да откажа. Когато пристигнах, публиката вече беше заела местата си. Повечето хора бяха облечени официално, а аз бях с дънки. Почувствах се малко неудобно, но никой не ми обърна внимание. Оркестърът излезе на сцената, публиката ръкопляска, а после в залата стана съвсем тихо. Диригентката вдигна ръце и музиката започна. Първата част ми се стори доста дълга. Не знаех кога може да се ръкопляска и два пъти заплясках преди всички. В антракта една възрастна дама ми обясни правилото: ръкопляска се само в края на цялото произведение, не между частите. Втората част беше по-енергична и много ми хареса. Накрая публиката стана права и викаше „Бис!“, докато оркестърът не изсвири още една кратка пиеса. Сега вече знам правилата и мисля да си купя абонамент за цялия сезон.

Last Friday I went to a symphony concert for the first time. A colleague gave me a ticket for Bulgaria Hall because she couldn't go. The tickets had been sold out for weeks, so I couldn't say no. When I arrived, the audience had already taken their seats. Most people were formally dressed, and I was in jeans. I felt a bit awkward, but nobody paid any attention to me. The orchestra came out on stage, the audience applauded, and then the hall went completely quiet. The conductor raised her hands and the music began. The first part seemed quite long to me. I didn't know when you're allowed to clap, and twice I started clapping before everyone else. During the interval an elderly lady explained the rule to me: you only clap at the end of the whole work, not between the movements. The second part was more energetic and I really liked it. At the end the audience stood up and shouted 'Encore!' until the orchestra played one more short piece. Now I know the rules and I'm thinking of buying a season ticket.