Habits and motivation

Борис живее в Пловдив и учи български след работа. През януари си обеща да чете по един час всяка вечер. Купи си красива тетрадка за осем евро и написа на първата страница: „Без пропуски!“ През първите дни имаше много мотивация, но скоро се появиха вечерни смени и неочаквани ангажименти. След два пропуснати дни той скри тетрадката в шкафа. В неделя разказа на приятелката си Ана, че няма самодисциплина. Тя не му предложи ново приложение. Попита го кога в деня му има десет спокойни минути. Оказа се, че след закуска обикновено чака кафето си да изстине. „На твое място бих опитала тогава“, каза Ана. Борис промени целта си. Започна да чете по две страници сутрин и да отбелязва всяка среща с книгата с точка в тетрадката. В един четвъртък отново пропусна, защото излезе по-рано. Този път обаче не се отказа. В петък продължи от същата страница, без да наваксва целия пропуснат час. След месец той още не беше завършил книгата. Но разбираше повече и вече не свързваше четенето само с угризения. Тетрадката му показваше усилията, а не идеална редица от дни.

Boris lives in Plovdiv and studies Bulgarian after work. In January he promised himself he would read for an hour every evening. He bought a beautiful notebook for eight euros and wrote on the first page: "⁠No missed days!⁠" At first he had plenty of motivation, but soon evening shifts and unexpected commitments came up. After missing two days, he hid the notebook in the cupboard. On Sunday he told his friend Ana that he lacked self-discipline. She did not suggest a new app. She asked when he had ten quiet minutes in his day. It turned out that after breakfast he usually waited for his coffee to cool. "⁠In your place I would try then,⁠" Ana said. Boris changed his goal. He started reading two pages in the morning and marked each encounter with his book with a dot in the notebook. One Thursday he missed a day again because he left earlier. This time, however, he did not give up. On Friday he continued from the same page without making up the entire missed hour. After a month he still had not finished the book. But he understood more and no longer associated reading only with pangs of conscience. His notebook showed his efforts rather than a perfect sequence of days.