Using idioms without overdoing them

Когато кварталният клуб реши да организира размяна на книги, Антон прие задачата да напише поканата. Той учеше български от няколко години и обичаше да записва чути изрази. За него всеки идиом беше малка история, която може да събере в едно изречение много отношение. Този път реши да използва почти цялата си колекция. Поканата трябваше да покаже не само събитието, но и колко уверено вече владее езика. Първият вариант започваше така: «Време е да хванем бика за рогата, да запретнем ръкави и да пуснем книгите по вода! Не купувайте котка в чувал; елате при нас, за да не останете с пръст в уста». Антон се засмя, докато го четеше на глас. Вера, която редактираше клубния бюлетин, също се усмихна. После попита къде ще бъде размяната и в колко часа. Отговорите не бяха в текста. Той добави, че срещата е в събота от единайсет до един в двора на читалището. Вера посочи и друг проблем. «Котка в чувал» предполага непозната покупка, а тук книгите ще се разглеждат на място и няма да се продават. «С пръст в уста» внушава, че хората, които не дойдат, ще бъдат измамени или ощетени. Защо е нужно поканата да ги плаши? Тези въпроси не отричаха богатството на изразите. Проверяваха дали точно те предават желания смисъл. Във втория вариант Антон премахна всички образи и написа, че ще се осъществи реализиране на инициатива за обмен на печатни издания. Вера прочете изречението два пъти. Сега нямаше сблъсък на метафори, но нямаше и човек, който кани друг човек. Точната информация не изискваше такова натрупване на съществителни. Антон разбра, че не трябва да избира между парад на идиоми и безличен документ. В третия вариант остави само «Запретваме ръкави за книгите, които чакат нов читател». След това посочи времето, мястото и как протича размяната. Написа, че може да дойде и човек без книга за размяна. Отпадна обещанието, че всеки ще си тръгне с любимо заглавие: екипът не можеше да знае вкуса на всеки посетител. Изчезна и шегата за хората с две леви ръце, защото не беше нужно никой да доказва умения, за да присъства. В събота Антон чу двама посетители да разговарят пред масите. Единият каза, че за пръв път идва на такова събитие, а другият му показа къде са разказите. Никой не похвали броя на идиомите в поканата. Една жена обаче сподели, че я е разбрала веднага и се е почувствала добре дошла. Антон записа това в тетрадката си. Към колекцията от изрази добави нов въпрос: «Какво става по-ясно, по-топло или по-точно, ако оставя този образ?». Когато нямаше отговор, вече не му беше трудно да го махне.

When the neighbourhood club decided to organise a book swap, Anton agreed to write the invitation. He had been learning Bulgarian for several years and enjoyed noting down expressions he heard. Each idiom was a little story that could pack a great deal of attitude into one sentence. This time, he decided to use almost his entire collection. The invitation was meant to showcase not only the event but also how confidently he now used the language. The first version began: "⁠It’s time to take the bull by the horns, roll up our sleeves and send the books sailing! Don’t buy a pig in a poke; come along so you aren’t left empty-handed.⁠" Anton laughed as he read it aloud. Vera, who edited the club bulletin, smiled too. Then she asked where the swap would take place and at what time. The answers were not in the text. He added that the event was on Saturday from eleven until one in the cultural centre’s courtyard. Vera pointed out another problem. "⁠A pig in a poke⁠" implies an unknown purchase, whereas here people would inspect the books in person and nothing would be sold. The expression about being left empty-handed suggests that non-attendees will be cheated or disadvantaged. Why did an invitation need to frighten them? These questions did not deny the richness of idioms. They tested whether those particular expressions conveyed the intended meaning. In the second version, Anton removed every image and wrote that implementation of an initiative for the exchange of printed publications would be undertaken. Vera read the sentence twice. There was no longer a clash of metaphors, but there was no person inviting another person either. Precise information did not require that accumulation of nouns. Anton realised that he did not have to choose between a parade of idioms and an impersonal document. In the third version, he kept only "⁠We’re rolling up our sleeves for books waiting for a new reader⁠". Then he gave the time, place and explanation of how the swap worked. He wrote that people could come even without a book to exchange. He dropped the promise that everyone would leave with a favourite title: the team could not know every visitor’s taste. The joke about people being all thumbs disappeared too, since nobody needed to prove any skills to attend. On Saturday, Anton heard two visitors talking by the tables. One said it was his first time at such an event; the other showed him where the short stories were. Nobody praised the number of idioms in the invitation. One woman, however, said she had understood it straight away and felt welcome. Anton wrote that down in his notebook. He added a new question to his collection of expressions: "⁠What becomes clearer, warmer or more precise if I keep this image?⁠" When he had no answer, he no longer found it difficult to remove it.

Здрасти, Антоне, Вера съм. Прочетох последната покана и вече усещам човек зад текста. «Запретваме ръкави» работи, защото показва, че срещата е общо усилие. Не е нужно да го заменяме само защото е познат израз. После идват мястото и часът, така че читателят няма да ги търси между три образа. Оставям ти няколко уточнения, преди да изпратим бюлетина. Първо, за книгите. Разбрахме се всеки да носи най-много три, а не колкото може да събере. Искаме да се разглеждат спокойно, без да затрупаме масите. Нека са запазени и четливи. Книга с пожълтели страници съвсем не е неприемлива; липсващите страници обаче са проблем. Напиши го пряко. «Да не ни правите мечешка услуга» тук би прозвучало като упрек още преди някой да е направил нещо. Второ, може да дойде и човек, който не носи книга. Може да разгледа, да поговори с хората и да попита как става размяната. Не обещавай, че непременно ще получи книга. Ако някой реши да му подари своята, това е личен жест, не условие, което клубът гарантира. Тук точната разлика е по-важна от красивата фраза. Сетих се и за «Сговорна дружина планина повдига». Харесва ми като заглавие на разказ след събитието, ако наистина опишем как сме си помогнали. В поканата обаче вече имаме образ за обща работа. Нека не добавяме втори само за да звучи по-български. Ако все пак решиш да я използваш, махни първия израз и виж кой от двата те представя по-добре. Между другото, снощи чух един приятел да казва «На куково лято ще довършим списъка». Той не предлагаше среща през лятото, а се шегуваше, че все отлагаме. Точно такова общо настроение може да е ясно в чата на екипа и неясно за външен читател. Не е нужно да обясняваме всяка шега в публичната покана; просто избираме коя принадлежи там. И още нещо за тона: не казвай на доброволците да не правят от мухата слон, ако питат за ограничението. Въпросът може да е съвсем основателен. Обясни защо има максимум три книги и ги попитай дали това им създава неудобство. Идиомът не бива да ни спестява слушането. Понякога пряката реплика е и по-точна, и по-добра към човека от остроумния образ, който сме си приготвили. И накрая, прочети текста на някого, който не е участвал в подготовката. Попитай го кога да дойде, колко книги може да донесе и дали може да присъства без книга. Ако отговори веднага, сме си свършили работата. Ако се усмихне на първия ред, още по-добре. Не ни трябва изпит по идиоми на входа.

Hi Anton, it’s Vera. I’ve read the latest invitation, and now I can feel a person behind the text. "⁠We’re rolling up our sleeves⁠" works because it shows the event is a shared effort. We needn’t replace it just because it is familiar. The place and time come next, so readers won’t have to hunt for them among three images. I’m leaving you a few clarifications before we send the bulletin. First, the books. We agreed that each person should bring at most three, not as many as they can carry. We want people to browse comfortably without overwhelming the tables. The books should be in decent condition and readable. A book with yellowed pages is certainly not unacceptable, but missing pages are a problem. Say this directly. "⁠Don’t do us a well-meant disservice⁠" would sound like a reproach before anyone had done anything. Second, people may come without bringing a book. They can browse, talk to people and ask how the swap works. Don’t promise that they will necessarily receive a book. If someone chooses to give them their own, that is a personal gesture, not a condition the club guarantees. The precise distinction matters more here than a beautiful phrase. I also thought of the proverb about a united group moving a mountain. I like it as a heading for an account after the event, provided we genuinely describe how we helped each other. But the invitation already has an image of shared work. Let’s not add another merely to sound more Bulgarian. If you decide to use it after all, remove the first expression and see which of the two represents you better. Incidentally, last night I heard a friend say, "⁠We’ll finish the list when pigs fly.⁠" He wasn’t suggesting meeting in summer; he was joking about our constant postponements. That shared mood may be clear in the team chat and unclear to an outside reader. We don’t need to explain every joke in the public invitation; we simply choose which one belongs there. One more point about tone: don’t tell volunteers not to make a mountain out of a molehill when they ask about the limit. Their question may be perfectly reasonable. Explain why there is a three-book maximum and ask whether it causes them any difficulty. An idiom shouldn’t let us avoid listening. Sometimes a direct response is both more precise and kinder to the person than the witty image we have prepared. Finally, read the text to someone who wasn’t involved in the preparations. Ask when to come, how many books they can bring and whether they may attend without a book. If they answer straight away, we’ve done our job. If the first line makes them smile, even better. We don’t need an idioms exam at the entrance.