C1 · Unit 9
Tradition and modernity
Discuss what is worth preserving and how a custom can change.
New words
custom
rethinking
reinterpret
reinterpret
living tradition
passing down between generations
local memory
right to decline
by personal choice
without blind imitation
unwritten rule
contemporary interpretation
empty of meaning
remain faithful to
shared table
will to change
in question
continuity
heritage
preservation through change
ritual form
freedom not to participate
dialogue between generations
A celebration without compulsory activities
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
Подготвяме обща трапеза и песни от квартала. Баба ми настоява всички да пеят.
We’re planning a shared meal and songs from the neighbourhood. My grandmother insists everyone sing.
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
Един съсед попита дали може просто да слуша.
A neighbour asked whether he could just listen.
Нека има право на избор; слушането също е участие.
Let him choose; listening is participation too.
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
Баба се тревожи, че така традицията ще изчезне.
Grandma worries that the tradition will disappear that way.
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
Не искам да отхвърля притеснението ѝ с една шега.
I don’t want to dismiss her concern with a joke.
Макар че формата се променя, можем да запазим разказа за песните.
Although the form is changing, we can preserve the stories behind the songs.
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
Тя знае от кого е научила всяка песен. Това наистина си струва да се чуе.
She knows who taught her each song. That really is worth hearing.
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
Може би ще предложа кратки разкази между изпълненията.
Perhaps I’ll suggest short stories between performances.
Дори да не пеят всички, ще има предаване между поколенията.
Even if not everyone sings, something will be passed down between generations.
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
Добре, ще я попитам дали иска да разкаже. Няма да я записвам без съгласие.
Good, I’ll ask whether she wants to tell the stories. I won’t record her without consent.
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
А съседът може да донесе хляб, ако желае.
And the neighbour can bring bread if he wishes.
Elena, organiser of a neighbourhood celebration
Накрая баба може да поиска да слуша. Тогава аз ще трябва да пея.
Grandma may end up wanting to listen. Then I’ll have to sing.
Grammar
"Дори да"
does not mean something has already happened. "Макар че"
presents the concession as an accepted fact. When the concessive clause comes first, put a comma after the whole clause.
Макар че обичаят е стар, участието в него е по собствен избор.
Although the custom is old, participation is a personal choice.
Дори да променим формата, можем да запазим смисъла.
Even if we change the form, we can preserve the meaning.
"Дори да"and
"макар че": an obstacle does not change the result
Examples
Коя част от традицията създава близост между поколенията?
Which part of the tradition creates closeness between generations?
Съвременният прочит не е непременно отрицание на местната памет.
A contemporary interpretation is not necessarily a rejection of local memory.
Неписаното правило поставя ли някого в неудобно положение?
Does the unwritten rule put anyone in an awkward position?
Нека преосмислим очакванията си, вместо да обвиним младежите.
Let us rethink our expectations instead of blaming the young people.
На общата трапеза има място и за човек, който не участва в обреда.
There is a place at the shared table for someone who does not take part in the ritual.
Правото на отказ не обезсмисля поканата.
The right to decline does not make the invitation meaningless.
Дори да не сме съгласни, не бива да изпразваме спора от съдържание.
Even if we disagree, we should not empty the debate of meaning.
Оставаме верни на традицията, макар че я предаваме по нов начин.
We remain faithful to the tradition, although we pass it on in a new way.