Understanding fast speech

За Анна най-трудната част от българския вече не бяха дългите думи в статиите. Можеше да ги потърси и да се върне към изречението. По-трудно ѝ беше да слуша гласовите съобщения на приятелите си. В тях имаше паузи насред думата, недовършени изречения, смяна на плана и шеги. Докато тя подреждаше първото изречение, говорещият вече беше стигнал до третото. Затова реши да помоли Мила за помощ преди следващата среща на групата. Мила изпрати кратък запис за посещение на фотографска изложба в читалището. Анна го пусна и записа «пет часа, главен вход, пет евро». Записът всъщност съдържаше и трите подробности, но нито една не беше окончателното указание за нея. След «в пет» следваше «не, чакай, в шест без четвърт». Главният вход беше споменат като място, където не трябва да чакат. Пет евро беше обикновената цена, а за групата билетът струваше три. Анна беше чула думите правилно, но не беше проследила връзките между тях. «Значи не ми стига да разпозная числата», каза тя. «Точно така — отговори Мила. — Слушай какво правя с тях». При второто слушане Анна отбеляза на листа три знака: отрицание, поправка и противопоставяне. Не се опитваше да разпише всеки звук. Събираше информацията в смислови групи: кога се срещат, къде чакат и колко плащат. Така бележките ѝ станаха по-кратки, но по-точни. Вече не приличаха на списък с всички чути съществителни. Имаше и друга трудност. Мила беше казала «Донеси такова… бележник, ако искаш». Анна първо потърси «такова» като специален предмет за рисуване. След паузата обаче Мила сама беше назовала предмета. Думата временно заемаше празното място, докато тя търсеше точното название. А допълнението «ако искаш» означаваше, че бележникът не е задължителен. За да разбере това, Анна трябваше да доизслуша групата, вместо да спре на първата непозната дума. После Мила предложи да не слушат цялото съобщение още пет пъти. Пуснаха само откъса за входа и го разделиха на две части. Анна чу, че ще чакат при входа от двора. «Правилно ли чух: входът от двора, в шест без четвърт?», попита тя. Мила потвърди. Въпросът не звучеше като извинение за слаб български. Беше обикновена проверка на подробности, каквато правят и хората, за които езикът е роден, особено когато около тях е шумно. Накрая Анна написа новите бележки: «17:45, вход от двора, 3 евро; бележник по желание». Не преписа нито «ами», нито шегата за чакането. Това не означаваше, че те са безполезни. Тонът ѝ помагаше да разбере отношението на Мила, а пълнежите показваха, че тя обмисля указанията в движение. Но за практичния план бяха нужни други неща. Анна вече различаваше слушането за смисъл от опита да улови всеки отделен звук.

For Anna, the hardest part of Bulgarian was no longer the long words in articles. She could look them up and return to the sentence. Listening to her friends’ voice messages was harder. They contained pauses in the middle of a word, unfinished sentences, changes of plan and jokes. While she was sorting out the first sentence, the speaker had already reached the third. So she decided to ask Mila for help before the group’s next meeting. Mila sent a short recording about visiting a photography exhibition at the cultural centre. Anna played it and wrote down "⁠five o’clock, main entrance, five euros⁠". The recording did contain all three details, but none was the final instruction for her. "⁠At five⁠" was followed by "⁠no, wait, at quarter to six⁠". The main entrance was mentioned as the place where they should not wait. Five euros was the normal price; for the group the ticket cost three. Anna had heard the words correctly but had not followed the connections between them. "⁠So recognising the numbers isn’t enough,⁠" she said. "⁠Exactly,⁠" Mila replied. "⁠Listen to what I do with them.⁠" On the second listen, Anna marked three signals on her sheet: negation, correction and contrast. She was not trying to transcribe every sound. She gathered whole chunks: when they were meeting, where they were waiting and how much they were paying. Her notes became shorter but more accurate. They no longer looked like a list of all the nouns she had heard. There was another difficulty. Mila had said, "⁠Bring a whatchamacallit… a notebook, if you want.⁠" At first Anna looked up "⁠такова⁠" as though it were a special drawing tool. But after the pause Mila herself had named the object. The word temporarily filled the gap while she searched for the exact name. And "⁠if you want⁠" meant that the notebook was optional. To understand that, Anna needed to hear the chunk through rather than stop at the first unfamiliar word. Then Mila suggested not listening to the whole message another five times. They played only the extract about the entrance and split it into two parts. Anna heard that they would wait at the courtyard entrance. "⁠Did I hear correctly: the courtyard entrance, at quarter to six?⁠" she asked. Mila confirmed. The question did not sound like an apology for weak Bulgarian. It was an ordinary check of details of the kind native speakers make too, especially when it is noisy around them. Finally Anna wrote her new notes: "⁠17:45, courtyard entrance, €3; notebook optional.⁠" She copied neither "⁠well⁠" nor the joke about waiting. That did not mean they were useless. The tone helped her understand Mila’s attitude, and the fillers showed that Mila was thinking through the instructions as she spoke. But the practical plan needed different things. Anna could now distinguish listening for meaning from trying to catch every individual sound.

Ами, здрасти на всички. Пращам ви още едно съобщение, щото в първото се поправях толкова пъти, че накрая и аз не бях сигурна какво съм казала. Така че сега — на части. Говорим за фотографската изложба в читалището в неделя. Не за разходката в парка от миналата седмица. Имам навика да казвам «там», все едно всички живеем в главата ми, но този път ще съм по-точна. Срещата ни е в шест без четвърт. Това е часът за нашата група, не часът за отваряне на изложбата. Залата отваря в шест. Чакаме при входа от двора. Главният вход е към улицата; той е отворен за друго събитие и не искам половината група да остане там. Ако вратата от двора е затворена, звъннете ми. Няма да местим срещата пред главния вход. Ще ви изчакам, ако някой закъснее с няколко минути. За парите: обикновеният билет е пет евро. Нашата група плаща по три на човек. Не ми изпращайте пари предварително; плаща се вътре. Може с карта или в брой. Тия дни ви писах, че имам точна сума, но това беше за друга покупка. Не е нужно всеки да носи точно три евро. Извинявайте за объркването; обещавам следващия път да не смятам на глас. Донесете си бележник само ако ви се пише. Няма задача за оценяване и никой няма да проверява бележките ви. Можете просто да разгледате. За снимането обаче не знам. Още не съм проверила дали е разрешено в тази изложба. Затова не ви обещавам, че ще можете да снимате. Ще попитам на място и ще ви кажа, преди да влезем в залата. Нека не гадаем по това как е било на друго място. А, и после можем да седнем някъде. Това не е част от посещението и не е нужно да решавате сега. Виктор каза «аз съм пас», но имаше предвид само сядането след изложбата. За самата изложба ще дойде. Ако и вие отговаряте на две предложения, уточнете за кое говорите, за да не ви отпиша от групата по грешка. Това е. Ако не сте хванали някоя подробност, питайте за нея. Не е нужно да ме карате да повтарям всичко отначало. И моля ви, не запомняйте първото «в пет» от стария запис. То вече не важи. Шегата настрана, ще се радвам да се видим. Пишете ми до събота на обяд, за да потвърдя броя на участниците. Ако водите нов човек, препратете му този запис. Така ще има същата информация като вас и ще може сам да попита за нещо неясно.

Well, hi everyone. I’m sending you another message because I corrected myself so many times in the first one that by the end even I wasn’t sure what I’d said. So now, in chunks. We’re talking about the photography exhibition at the cultural centre on Sunday. Not last week’s walk in the park. I have a habit of saying "⁠there⁠" as though we all lived inside my head, but this time I’ll be more precise. Our meeting is at quarter to six. That’s the time for our group, not the exhibition’s opening time. The room opens at six. We’re waiting at the courtyard entrance. The main entrance faces the street; it’s open for another event and I don’t want half the group to end up there. If the courtyard door is closed, call me. We won’t move the meeting to the main entrance. I’ll wait if someone is a few minutes late. About money: the normal ticket is five euros. Our group pays three per person. Don’t send me money in advance; you pay inside. You can pay by card or cash. The other day I wrote that I had the exact amount, but that was for another purchase. Not everyone needs to bring exactly three euros. Sorry about the confusion; next time I promise not to do my sums out loud. Bring a notebook only if you feel like writing. There is no graded assignment and nobody will check your notes. You can just look around. But I don’t know about taking photos. I haven’t checked whether it is allowed at this exhibition yet. So I’m not promising that you’ll be able to take photos. I’ll ask there and tell you before we go into the room. Let’s not guess from what happened somewhere else. Oh, and afterwards we could sit down somewhere. That isn’t part of the visit and you don’t have to decide now. Viktor said "⁠I’ll pass⁠", but he only meant sitting down afterwards. He will come to the exhibition itself. If you’re answering two suggestions too, say which one you mean so I don’t remove you from the group by mistake. That’s it. If you missed a detail, ask about that detail. You don’t need to make me repeat everything from the beginning. And please don’t remember the first "⁠at five⁠" from the old recording. It no longer applies. Joking aside, I’ll be happy to see you. Message me by Saturday at noon so I can confirm the group size. If you are bringing someone new, forward this recording to them. That way they will have the same information as you and can ask about anything unclear themselves.