Old Bulgarian texts: reading with translation

Осъвременен превод на краткия откъс: „Защото словото му беше властно.“ Това е част от изречение, а не целият стих. Старобългарският запис е посочен в източника. Той е кирилска транскрипция на глаголически паметник. Следователно видимите букви в изданието и буквите в ръкописа не бива да се смесват. Преводът е съвременен; той не се представя като възстановен средновековен изговор. Първо разпознай „бѣ“ като стара глаголна форма. После забележи, че съчетанието със значение на власт не е предадено буквално. Преводът използва прилагателно. Така става видима разликата между разчитане, тълкуване и избор на естествен съвременен израз. И в съвременния текст словото е подлог, а не лицето, за което се говори. Местоименната форма от оригинала е предадена с „му“. За да обясниш защо, разгледай връзката ѝ със съществителното, а не търси механична замяна на букви. Ако запазиш всяка стара дума, но промениш само знаците, няма непременно да получиш съвременен превод. Накрая сравни две възможности: „словото му беше властно“ и „говореше с власт“. Второто е по-свободно преразказване: сменя подлога и пренасочва вниманието към говорещия. То може да помогне при обяснение, но не е същото редакторско решение. Отбележиш ли разликата, вече не смесваш превод, осъвременяване и коментар.

Modern Bulgarian translation of the short excerpt: "⁠For his word carried authority.⁠" This is part of a sentence, not the entire verse. The Old Bulgarian wording is given in the source. It is a Cyrillic transcription of a Glagolitic manuscript. The letters visible in the edition must therefore be distinguished from those in the manuscript. The translation is modern; it does not claim to reconstruct medieval pronunciation. First identify "⁠Бѣ⁠" as an old verb form. Then notice that the phrase expressing authority has not been translated literally. The translation uses an adjective. This reveals the difference between deciphering, interpretation and choosing a natural modern expression. In the modern Bulgarian text too, the word, rather than the person being discussed, is the grammatical subject. The original pronominal form is rendered as "⁠му⁠". To explain why, consider its relationship to the noun rather than seeking a mechanical substitution of letters. Keeping every old word while changing only the signs will not necessarily produce a modern translation. Finally, compare "⁠словото му беше властно⁠" and "⁠говореше с власт⁠". The second is a freer paraphrase: it changes the subject and shifts attention towards the speaker. It may help explain the meaning, but it represents a different editorial decision. Once you notice this distinction, you can separate translation, modernisation and commentary.