Umor și ironie

В петък следобед Виктор занесе плакатите за училищния клуб в малко студио за печат в София. С него беше Нина, която участваше за първи път в подготовката. Трябваха им двайсет цветни плаката за понеделник. Сътрудничката в студиото отвори файла, погледна екрана и натисна бутона. От принтера излезе един съвсем празен лист. Виктор го вдигна към светлината: «Прекрасно! Нашият проект с най-малко детайли досега». Нина се усмихна, но не беше сигурна дали не пропуска нещо от замисъла. «Не е нарочно — обясни той. — Исках да кажа, че машината не е отпечатала нищо». Положителната дума «прекрасно» тук означаваше обратното на буквалната похвала. Тонът му беше спокоен, а разминаването с празния лист създаваше шегата. За да я разбереш, не е достатъчно да знаеш речниковото значение на думата. Трябва да свържеш казаното с това, което се случва пред говорещия. Сътрудничката провери настройките и пусна още един лист. Пак нищо. «Принтерът си взе отпуск», каза тя. Нина вече разбираше: машината не беше отпътувала никъде. Служителката представяше повредата като човешко решение за почивка. Това позволяваше и на тримата да се посмеят на неприятната ситуация. Никой не обвиняваше другия, че е неспособен. Последва и конкретно предложение: да проверят файла на втория принтер, който засега беше зает. Докато чакаха, Виктор отвори плаката на телефона си. Оказа се, че в заглавието беше написал името на собствения си клуб грешно. «Голям редактор съм, няма що», промърмори той. Този път шегата беше насочена към него самия. Нина разпозна самоиронията и предложи да проверят заедно и останалите редове. Виктор прие; не му трябваше утешение, че правописът няма значение. Трябваше му втори чифт очи, преди да отпечатат двайсет еднакви грешки. В този момент Нина каза: «Ето защо не ти дават да пишеш сам». Тя го познаваше отдавна и очакваше той да се засмее. Виктор обаче сведе поглед. «Сега не ми е за шега», отговори. Срокът го притесняваше повече, отколкото показваше. Нина не започна да доказва, че той няма чувство за хумор. «Извинявай, не исках да те засегна. Нека проверим текста», каза тя. Близостта между тях не правеше всяка закачка подходяща във всеки момент. «Шегата настрана, кой принтер ще свърши работа?», попита Виктор след малко. С тази реплика той върна разговора към задачата. Сътрудничката потвърди, че вторият принтер е освободен. Първо отпечатаха пробен лист, прочетоха го и чак тогава поръчаха останалите. Цялата поръчка струваше осемнайсет евро; това беше предварително уговорената цена, не отстъпка заради повредата. Когато излязоха, Нина попита дали може да запази празния лист. «За архива на минимализма», добави тя. Този път Виктор сам се засмя и ѝ го подаде.

Vineri după-amiază, Viktor a dus afișele clubului școlar la un mic studio tipărit din Sofia. Nina, care a ajutat pentru prima dată la pregătiri, era alături de el. Aveau nevoie de douăzeci de postere color pentru luni. Asistentul a deschis dosarul, s-a uitat la ecran și a apăsat butonul. Din imprimantă a ieșit o foaie complet goală. Viktor o ridică la lumină. „⁠Minunat! Cel mai minimalist proiect al nostru de până acum.⁠” Nina a zâmbit, dar nu era sigură dacă îi lipsea o parte din idee. „⁠Nu este intenționat⁠”, a explicat el. „⁠Am vrut să spun că aparatul nu a imprimat nimic.⁠” Cuvântul pozitiv „⁠minunat⁠” aici a însemnat opusul laudei literale. Tonul lui era calm, iar nepotrivirea cu foaia goală a creat gluma. Pentru a-l înțelege, cunoașterea sensului din dicționar al cuvântului nu este suficientă. Trebuie să conectezi ceea ce se spune cu ceea ce se întâmplă în fața difuzorului. Asistentul a verificat setările și a încercat o altă foaie. Încă nimic. „⁠Imprimanta și-a luat o vacanță⁠”, a spus ea. Nina înțelese acum: aparatul nu călătorise nicăieri. Angajatul prezenta vina ca pe o decizie umană de a lua o pauză. Acest lucru le-a permis tuturor să râdă de situația nedorită. Nimeni nu acuza pe nimeni altcineva că este incompetent. A urmat o sugestie practică: puteau verifica fișierul pe a doua imprimantă, care era ocupată pentru moment. În timp ce așteptau, Viktor deschise afișul de pe telefon. A descoperit că a scris greșit numele clubului său în antet. — Sunt un editor, mormăi el. De data aceasta, gluma s-a vizat pe sine. Nina a recunoscut autoironia și a sugerat să verifice celelalte rânduri împreună. Viktor a fost de acord; nu avea nevoie de asigurare că ortografia nu conta. Avea nevoie de o a doua pereche de ochi înainte de a imprima douăzeci de greșeli identice. În acel moment, Nina a spus: „⁠De aceea nu te lasă să scrii pe cont propriu⁠”. Îl cunoștea de multă vreme și se aștepta să râdă. Dar Viktor își coborî ochii. „⁠Nu am chef de glume acum⁠”, a răspuns el. Termenul-limită îl îngrijora mai mult decât arăta. Nina nu a început să argumenteze că nu avea simțul umorului. „⁠Îmi pare rău, nu am vrut să te supăr. Să verificăm textul⁠”, a spus ea. Apropierea lor nu făcea ca fiecare remarcă tachinată să fie potrivită în fiecare moment. „⁠Glume la o parte, care imprimantă va face treaba?⁠” întrebă Viktor puțin mai târziu. Cu această remarcă, a readus conversația la sarcină. Asistentul a confirmat că a doua imprimantă era liberă. Au printat mai întâi o foaie de test, au citit-o și abia apoi au comandat restul. Toată comanda a costat optsprezece euro: acesta a fost prețul convenit, nu o reducere din vină. Când plecau, Nina a întrebat dacă poate păstra foaia goală. „⁠Pentru arhiva minimalismului⁠”, a adăugat ea. De data aceasta, Viktor a râs și i-a dat-o.