Хоро, гайда и неровные ритмы

Ако чуете българска народна музика за първи път, може да ви се стори странна. Ритъмът често не е „едно-две“ или „едно-две-три“, а неравен: някои удари са по-къси, други — по-дълги. Ръченицата е в 7/8, пайдушкото хоро — в 5/8, а копаницата — дори в 11/16. Много българи играят тези хора от малки. Важни инструменти са гайдата, кавалът, гъдулката и тъпанът. Кавалът е дълга дървена флейта, на която от векове свирят овчарите. Гайдата има мех от кожа и свири без пауза. Родопската „каба гайда“ е по-голяма и звучи по-ниско. Българските гласове също са известни по света. През 1977 година песента „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска беше изпратена в космоса с американска космическа сонда. По-късно много хора откриха и българските женски хорове — преди това малцина бяха чували за тях. Обикновено на всеки пет години в Копривщица се провежда голям народен събор. Хиляди певци и музиканти от цялата страна пеят, свирят и играят там в народни носии.

Если вы впервые услышите болгарскую народную музыку, она может показаться вам странной. Ритм часто не «⁠раз-два⁠» или «⁠раз-два-три⁠», а неровный: одни удары короче, другие — длиннее. Рученица — в размере 7/8, пайдушко хоро — в 5/8, а копаница — даже в 11/16. Многие болгары танцуют эти хоро с детства. Важные инструменты — гайда, кавал, гадулка и тъпан. Кавал — длинная деревянная флейта, на которой веками играют пастухи. У гайды мех из кожи, и она играет без пауз. Родопская «⁠каба гайда⁠» больше и звучит ниже. Болгарские голоса тоже известны в мире. В 1977 году песню «⁠Излел е Дельо хайдутин⁠» в исполнении Вали Балканской отправили в космос на американском космическом зонде. Позже многие открыли для себя и болгарские женские хоры — до этого мало кто о них слышал. Обычно раз в пять лет в Копривштице проходит большой народный фестиваль. Тысячи певцов и музыкантов со всей страны поют, играют и танцуют там в народных костюмах.