Народные сказки рассказывают в пересказательных формах — никто не видел этих событий. Они начинаются с «⁠Имало едно време…⁠» (Жили-были…), а дальше каждое действие — в форме на -л: «⁠Петър продал гърнето⁠», «⁠чорбаджията се ядосал⁠».

Имало едно време един беден селянин и тримата му синове.

Жил-был бедный крестьянин и три его сына.

Глупавият чорбаджия повярвал на Петър и купил гърнето.

Глупый богач поверил Петру и купил горшок.

Пересказительное наклонение: «⁠говорят, что купил⁠»

Хитрый Петр и волшебный горшок

Имало едно време в едно село един беден, но много хитър човек — Хитър Петър. В същото село живеел и един богат чорбаджия. Той бил толкова алчен, че никога не давал нищо на бедните. Един ден Петър си готвел боб на огън в полето. Когато видял, че чорбаджията идва, бързо свалил гърнето от огъня и го сложил на земята. Бобът продължавал да ври, а Петър весело го бъркал с лъжица. — Какво е това чудо? — попитал чорбаджията. — Това е вълшебно гърне — отговорил Петър. — Вари само, без огън! Чорбаджията веднага пожелал да купи гърнето. Петър отначало не искал да го продава, но накрая го продал за цяла торба жълтици. Чорбаджията занесъл гърнето вкъщи, сипал вода и боб и седнал да чака. Чакал час, чакал два — нищо. Гърнето си стояло студено. Ядосан, чорбаджията отишъл при Петър: — Ти ме измами! — Не съм — отговорил спокойно Петър. — Сигурно не знаеш как да го ползваш. Така бедният Петър наказал алчния чорбаджия. Поуката е ясна: алчният човек лесно повярва на всяка лъжа.

Жил-был в одной деревне бедный, но очень хитрый человек — Хитрый Петр. В той же деревне жил и один богач-чорбаджия. Он был таким жадным, что никогда ничего не давал бедным. Однажды Петр варил себе фасоль на костре в поле. Когда он увидел, что идёт чорбаджия, он быстро снял горшок с огня и поставил его на землю. Фасоль продолжала кипеть, а Петр весело помешивал её ложкой. — Что это за чудо? — спросил чорбаджия. — Это волшебный горшок, — ответил Петр. — Варит сам, без огня! Чорбаджия сразу захотел купить горшок. Петр сначала не хотел его продавать, но в конце концов продал за целый мешок золотых. Чорбаджия принёс горшок домой, налил воды, насыпал фасоли и сел ждать. Ждал час, ждал два — ничего. Горшок стоял себе холодный. Разозлившись, чорбаджия пошёл к Петру: — Ты меня обманул! — Нет, — спокойно ответил Петр. — Наверное, ты просто не умеешь им пользоваться. Так бедный Петр наказал жадного чорбаджию. Мораль ясна: жадный человек легко верит любой лжи.

Примеры

Хитър Петър бил много хитър и никой не можел да го измами.

Хитрый Петр был очень хитрым, и никто не мог его обмануть.

Богатият чорбаджия бил алчен и никога не давал нищо на бедните.

Богач был жадным и никогда ничего не давал бедным.

Царят имал една много красива дъщеря.

У царя была очень красивая дочь.

Мъдрият старец казал на царя да не бърза.

Мудрый старик сказал царю не торопиться.

Коя е поуката от тази приказка?

Какая мораль у этой сказки?

Когато бяхме малки, баба ни четеше приказки всяка вечер.

Когда мы были маленькими, бабушка каждый вечер читала нам сказки.

Петър измамил чорбаджията и получил цяла торба жълтици.

Петр обманул богача и получил целый мешок золотых монет.

Хитър Петър е герой от много български народни приказки.

Хитрый Петр — герой многих болгарских народных сказок.

Никой не вярвал, че гърне може да вари без огън.

Никто не верил, что горшок может варить без огня.

Накрая бедните станали богати, а алчният чорбаджия останал без пари.

В конце концов бедные стали богатыми, а жадный богач остался без денег.

Самостоятельная практика

Напишите небольшой текст на тему «⁠Рассказывание историй⁠», используя свои собственные примеры. Прочитайте его вслух и сравните с образцом.

Я использовал слова из этого модуля.
Я выразил свои мысли полными предложениями.
Я сравнил свой ответ с моделью и исправил неясные места.