Картины и выставки

В неделя с приятелката ми Вера отидохме в Националната галерия. Там от няколко месеца е подредена изложба с творби на български художници от двадесети век. В първата зала има портрети и пейзажи. Много ми харесаха картините на Владимир Димитров – Майстора. Той рисува селски хора, жътва и плодове с ярки, топли цветове. Някои от портретите са нарисувани преди повече от сто години, но изглеждат съвсем съвременни. Във втората зала са изложени абстрактни творби. Вера ги хареса, а аз дълго гледах едно голямо платно и не разбрах какво изобразява. Екскурзоводката ни обясни, че художникът не рисува предмети, а чувства. След това картината ми се стори по-интересна. В последната зала има скулптури от камък и дърво. До всяка творба има малък надпис с името на автора и годината. Пипането е забранено, но снимането без светкавица е разрешено. Накрая пихме кафе в двора на галерията и спорихме коя творба е най-хубава. Така и не се съгласихме, но решихме след месец да отидем пак.

В воскресенье мы с подругой Верой пошли в Национальную галерею. Там уже несколько месяцев идёт выставка работ болгарских художников XX века. В первом зале — портреты и пейзажи. Мне очень понравились картины Владимира Димитрова — Мастера. Он пишет сельских людей, жатву и фрукты яркими, тёплыми красками. Некоторые портреты написаны больше ста лет назад, но выглядят совершенно современно. Во втором зале выставлены абстрактные работы. Вере они понравились, а я долго смотрела на один большой холст и не поняла, что он изображает. Экскурсовод объяснила нам, что художник пишет не предметы, а чувства. После этого картина показалась мне интереснее. В последнем зале — скульптуры из камня и дерева. Рядом с каждой работой есть табличка с именем автора и годом. Трогать запрещено, но фотографировать без вспышки можно. В конце мы выпили кофе во дворике галереи и спорили, какая работа самая красивая. Так и не договорились, но решили через месяц пойти снова.