Болгарский язык

C1 · Раздел 11

Юмор и ирония

Распознавай расхождение между буквальными словами и намерением.

Начать урок

Новые слова

самоирония

закачка

дружеский подкол

подигравка

издевательство

майтап

шутка

в кръга на шегата

в шутку

шегата настрана

шутки в сторону

без майтап

серьезно

вземам го навътре

принимаю близко к сердцу

няма що

нечего сказать

голям успех

вот так успех

точно това ми трябваше

как раз то, что мне нужно

постижение

достижение

не го казвам буквално

это не следует понимать буквально

не ми е за шега

мне не до шуток

правя шега за своя сметка

шучу над собой

не исках да те засегна

не хотел тебя задеть

Грамматика

В иронической реплике буквальная похвала может выражать недовольство: «⁠Прекрасно!⁠» после поломки. Ищи расхождение с ситуацией. Самоирония направлена на себя. Если собеседника задело, объясни и извинись: «⁠Говоря на шега⁠» не отменяет его реакции.

Прекрасно, точно сега принтерът реши да почива.

Прекрасно, именно сейчас принтер решил отдохнуть.

Голям успех, няма що: разпечатах празен лист.

Вот так успех, нечего сказать: распечатал пустой лист.

Разговорная речь: слушай целые фрагменты

Принтер взял отпуск

В петък следобед Виктор занесе плакатите за училищния клуб в малко студио за печат в София. С него беше Нина, която участваше за първи път в подготовката. Трябваха им двайсет цветни плаката за понеделник. Сътрудничката в студиото отвори файла, погледна екрана и натисна бутона. От принтера излезе един съвсем празен лист. Виктор го вдигна към светлината: «Прекрасно! Нашият проект с най-малко детайли досега». Нина се усмихна, но не беше сигурна дали не пропуска нещо от замисъла. «Не е нарочно — обясни той. — Исках да кажа, че машината не е отпечатала нищо». Положителната дума «прекрасно» тук означаваше обратното на буквалната похвала. Тонът му беше спокоен, а разминаването с празния лист създаваше шегата. За да я разбереш, не е достатъчно да знаеш речниковото значение на думата. Трябва да свържеш казаното с това, което се случва пред говорещия. Сътрудничката провери настройките и пусна още един лист. Пак нищо. «Принтерът си взе отпуск», каза тя. Нина вече разбираше: машината не беше отпътувала никъде. Служителката представяше повредата като човешко решение за почивка. Това позволяваше и на тримата да се посмеят на неприятната ситуация. Никой не обвиняваше другия, че е неспособен. Последва и конкретно предложение: да проверят файла на втория принтер, който засега беше зает. Докато чакаха, Виктор отвори плаката на телефона си. Оказа се, че в заглавието беше написал името на собствения си клуб грешно. «Голям редактор съм, няма що», промърмори той. Този път шегата беше насочена към него самия. Нина разпозна самоиронията и предложи да проверят заедно и останалите редове. Виктор прие; не му трябваше утешение, че правописът няма значение. Трябваше му втори чифт очи, преди да отпечатат двайсет еднакви грешки. В този момент Нина каза: «Ето защо не ти дават да пишеш сам». Тя го познаваше отдавна и очакваше той да се засмее. Виктор обаче сведе поглед. «Сега не ми е за шега», отговори. Срокът го притесняваше повече, отколкото показваше. Нина не започна да доказва, че той няма чувство за хумор. «Извинявай, не исках да те засегна. Нека проверим текста», каза тя. Близостта между тях не правеше всяка закачка подходяща във всеки момент. «Шегата настрана, кой принтер ще свърши работа?», попита Виктор след малко. С тази реплика той върна разговора към задачата. Сътрудничката потвърди, че вторият принтер е освободен. Първо отпечатаха пробен лист, прочетоха го и чак тогава поръчаха останалите. Цялата поръчка струваше осемнайсет евро; това беше предварително уговорената цена, не отстъпка заради повредата. Когато излязоха, Нина попита дали може да запази празния лист. «За архива на минимализма», добави тя. Този път Виктор сам се засмя и ѝ го подаде.

В пятницу после обеда Виктор занёс плакаты школьного клуба в небольшую студию печати в Софии. С ним была Нина, впервые участвовавшая в подготовке. К понедельнику им нужны были двадцать цветных плакатов. Сотрудница студии открыла файл, взглянула на экран и нажала кнопку. Из принтера вышел совершенно пустой лист. Виктор поднял его к свету: «⁠Прекрасно! Наш самый минималистичный проект за всё время⁠». Нина улыбнулась, но не была уверена, не упускает ли чего-то в замысле. «⁠Это не нарочно, — объяснил он. — Я хотел сказать, что машина ничего не напечатала⁠». Положительное слово «⁠прекрасно⁠» здесь означало противоположность буквальной похвале. Тон был спокойным, а шутка возникала из несоответствия слов пустому листу. Чтобы её понять, недостаточно знать словарное значение слова. Нужно связать сказанное с тем, что происходит перед глазами говорящего. Сотрудница проверила настройки и запустила ещё один лист. Снова ничего. «⁠Принтер ушёл в отпуск⁠», — сказала она. Нина уже понимала: машина никуда не уехала. Сотрудница представила поломку как человеческое решение отдохнуть. Это позволяло всем троим посмеяться над неприятной ситуацией. Никто не обвинял другого в неумении работать. Затем последовало и конкретное предложение: проверить файл на втором принтере, который пока был занят. Пока они ждали, Виктор открыл плакат на телефоне. Оказалось, что в заголовке он неправильно написал название собственного клуба. «⁠Вот так редактор из меня, нечего сказать⁠», — пробормотал он. На этот раз шутка была направлена на него самого. Нина распознала самоиронию и предложила вместе проверить остальные строки. Виктор согласился: ему не нужны были заверения, что правописание не имеет значения. Нужно было, чтобы кто-то ещё просмотрел текст, прежде чем печатать двадцать одинаковых ошибок. В этот момент Нина сказала: «⁠Вот почему тебе не дают писать самому⁠». Она давно его знала и ожидала, что он рассмеётся. Но Виктор опустил глаза. «⁠Мне сейчас не до шуток⁠», — ответил он. Срок беспокоил его больше, чем он показывал. Нина не стала доказывать, что у него нет чувства юмора. «⁠Извини, я не хотела тебя задеть. Давай проверим текст⁠», — сказала она. Близкие отношения не делали каждый подкол уместным в любой момент. «⁠Шутки в сторону, какой принтер справится с работой?⁠» — вскоре спросил Виктор. Этой репликой он вернул разговор к задаче. Сотрудница подтвердила, что второй принтер освободился. Сначала распечатали пробный лист, прочитали его и лишь затем заказали остальные. Весь заказ стоил восемнадцать евро: это была заранее согласованная цена, а не скидка из-за поломки. Когда они выходили, Нина спросила, может ли оставить себе пустой лист. «⁠Для архива минимализма⁠», — добавила она. На этот раз Виктор сам рассмеялся и подал ей лист.

Примеры

Със самоирония разказах как съм забравил собствения си текст.

Я с самоиронией рассказал, как забыл собственный текст.

Шегата настрана, трябва ни работещ принтер.

Шутки в сторону, нам нужен исправный принтер.

Без майтап, този път успяхме.

Без шуток, на этот раз мы справились.

Не го казвам буквално; машината няма нужда от отпуск.

Я говорю это не буквально: машине не нужен отпуск.

Закачката беше приятелска, но на него не му беше до смях.

Подкол был дружеским, но ему было не до смеха.

Ако шегата те засяга, кажи го, без да се оправдаваш.

Если шутка тебя задевает, скажи об этом без оправданий.

Може ли да сменим темата? Сега не ми е за шега.

Можем сменить тему? Мне сейчас не до шуток.

Дори без усмивка иронията може да личи от контекста.

Даже без улыбки иронию можно распознать по контексту.

Начать урок