Хоро, гайда й нерівні ритми

Ако чуете българска народна музика за първи път, може да ви се стори странна. Ритъмът често не е „едно-две“ или „едно-две-три“, а неравен: някои удари са по-къси, други — по-дълги. Ръченицата е в 7/8, пайдушкото хоро — в 5/8, а копаницата — дори в 11/16. Много българи играят тези хора от малки. Важни инструменти са гайдата, кавалът, гъдулката и тъпанът. Кавалът е дълга дървена флейта, на която от векове свирят овчарите. Гайдата има мех от кожа и свири без пауза. Родопската „каба гайда“ е по-голяма и звучи по-ниско. Българските гласове също са известни по света. През 1977 година песента „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнение на Валя Балканска беше изпратена в космоса с американска космическа сонда. По-късно много хора откриха и българските женски хорове — преди това малцина бяха чували за тях. Обикновено на всеки пет години в Копривщица се провежда голям народен събор. Хиляди певци и музиканти от цялата страна пеят, свирят и играят там в народни носии.

Якщо ви вперше почуєте болгарську народну музику, вона може здатися вам дивною. Ритм часто не «⁠раз-два⁠» чи «⁠раз-два-три⁠», а нерівний: одні удари коротші, інші — довші. Рученица — у розмірі 7/8, пайдушко хоро — у 5/8, а копаниця — навіть в 11/16. Багато болгар танцюють ці хоро з дитинства. Важливі інструменти — гайда, кавал, гадулка й тъпан. Кавал — це довга дерев'яна флейта, на якій століттями грають пастухи. Гайда має міх зі шкіри й грає без пауз. Родопська «⁠каба гайда⁠» більша й звучить нижче. Болгарські голоси теж відомі у світі. 1977 року пісню «⁠Ізлел е Дельо хайдутин⁠» у виконанні Валі Балканської відправили в космос на американському космічному зонді. Згодом багато людей відкрили для себе й болгарські жіночі хори — до того про них мало хто чув. Зазвичай раз на п'ять років у Копривщиці проводять великий народний фестиваль. Тисячі співаків і музикантів з усієї країни співають, грають і танцюють там у народних строях.